Специални благодарности на братовчеда Велко...

Дори не помня какъв исках да бъде първият пост. Все тая. Няма значение. Така или иначе ще си дойде сам. Както казах вече специални благодарности на Велко за псевдонима, на Крис и Чики за идеята. те бяха пръчката в задника, която ме накара най-накрая да регистрирам нелепия псевдоним и да напиша нещичко под него. 

Добре, добре... бла бла, стига любезности, че ще се просълзя...

Гледам този сайт и осъзанвам колко много хора всъщност искат да пишат. Говоря не за тия постнички коментари, които направих по-горе (не се заслягайте Велко, Крис и Чики). Има супер много поезия, рими...и всичко това доказва колко много обичат хората, защото поезията и римите и изобщо реденето на думи и то красиво може да бъде съществува искрено само, ако човек е влюбен. Дали в себе си, в живота, в хората, в животните или всичко взето заедно всеки сам решава. Така или иначе си струва, защото всички ние, които четем техните писаници се наслаждаваме искрено на това. Самият аз бих публикувал нещо свое, но някак си ... ами...хммм.. добре де.. малко ме е срам. Винаги съм си мислел, че не е нужно да качвам всичко, което пиша редом до някой друг и хората да четат или избират кое от кое е по-добро. Но пък има толкова много неща, които искам хората да прочетат, че рано или късно просто ще натисна копчето "Качи" и край. 
Напоследък не остава много време за писане, четене и други любими неща. Всички знаем колко са натоварени дните ни. То пък иначе щеше да ни е толкова леко на душиците, че нямаше да имаме ни една бръчка от ядове. И все красиви и опнати щяхме да си ходим. 

Въпреки всичко реших да направя този блог и ... да давам в удобни моменти ,... по нещичко. Кой каквото може. :)

Сякаш стига за встъпителни думи...
Почва да става лигавко :) 


Хайде! Усмихвайте се много и широко!